News Calendar

<November 2020>
MonTueWedThuFriSatSun
2627282930311
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30123456
<December 2020>
MonTueWedThuFriSatSun
30123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031123
45678910

Basscom

16 November 2020 by Basscom

ГЕОРГИ БРАШНАРОВ: COVID КРИЗАТА СЪЗДАДЕ КРАТКОСРОЧНИ ПРОБЛЕМИ, НО ДЪЛГОСРОЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

„Огромната част от бизнеса ще разбере, че дигитализацията не е нещо пожелателно в едно неопределено бъдеще, а трябва да започне да се случва днес и сега. Процесът вече стартира на повърхността с все по-широко използване на различни онлайн платформи за конферентни разговори, но тепърва ще навлиза в самата организация и бизнес процеси, защото това е истинската същност на дигитализацията – да съумее да автоматизира всички свързани процеси и да предложи прозрачно управление и оптимизации“.

Това сподели Георги Брашнаров, член на консултативния съвет на БАСКОМ и изп. директор на ИТ компанията „Немечек“, по време на конференцията BalREc – Investments and Real Estate Market 2020. Форумът е организиран от Градът Медиа Груп, а БАСКОМ е партньор на проекта.

Георги Брашнаров взе участие в панела, посветен на перспективите пред бизнеса в следващите няколко години, новите инвестиции и инвестиционния климат. Той защити тезата, че COVID кризата създаде краткосрочни проблеми, но дългосрочни сериозни възможности. По отношение на наболелия проблем с недостига на кадри в софтуерния бранш, той изтъкна, че в страната ни има 30-35 хил. професионални разработчици - цифра, която е съотносима с бройката в Румъния, например. „Това ни показва, че наситеността с професионални софтуени разработчици в България е на едно от най-добрите нива в Европа. От гледна точка на възможностите за екстензивно развитие аз съм умерено позитивен, защото е факт, че талантите не достигат, но ние винаги сме успявали да ги произведем. Ще успеем и сега, макар и не с досегашните темпове. Когато имаше наистина голям бум, самата индустрия се организира и тогава възникнаха много и качествени частни академии, които за няколко години преодоляха липсата на младши специалисти“, даде за пример Брашнаров ситуацията от преди 3-4 години. „Все още има сериозен неизползван потенциал и от възможността да се привличат специалисти от чужбина, както и българи, които желаят да се завърнат в страната“

По думите му управлението на таланти и мотивацията им за развитие е основен приоритет на компаниите в сферата. „Това, което може да се направи, е по линия на инфраструктурната част. Един от въпросите, които сме заложили в една от кампаниите в БАСКОМ, е ”ЗаВръщането” на наши сънародници с кариера в чужбина в България. Кампанията ни е с цел предоставяне на текуща информация, защото голяма част от тях не знаят какви кариерни опции има тук. Но голяма част от въпросите са всъщност свързани с наличието на подходяща инфраструктура като училища за децата, до-лечебна и лечебна помощ,  сигурност на живота и други, които не са точно бизнес въпроси, но са съществена част от взимането на решение за завръщане“.


На въпрос как и дали държавата подпомага бизнеса Георги Брашнаров каза, че на първо време е важно държавата да не пречи на бизнеса. „Всичко е баланс, това е свободен пазар и има място както за качествени чуждестранни инвеститори, така и за малки и по-големи български предприемачи, които да произвеждат собствени продукти и с които да се опитат да завладеят първо региона, а после и света. Със сигурност обаче България отдавна не е място за изнасяне на бизнес заради евтин труд и ниска квалификация“.

Сред дискутираните теми бяха и тези за даничния модел и фискалната рамка, по които Брашнаров очерта две гледни точки – „промяната на финансовата рамка ще засегне най-високо платената част от хората и то хора, които не са на високи управленски позиции, а са просто част от един успешен бизнес като ИТ. Вторият по-дълбок смисъл е сблъсъкът на чисто икономически теории и въпроси – трябва ли бизнесите, които са се развили и са прозрачни, да платят цената на нереформираните сектори от икономиката? Защото в момента наблюдаваме раздаване на пари на калпак за закъсали сектори. Вярно – трябва да им се помогне, но това ли е най-добрият начин? Смяната на данъчния модел и на фискалната рамка всъщност дава много лош знак за крачка назад и отминалото време на уравниловки.“